Някъде по пътя спряхме да задаваме въпросите, които някога идваха толкова естествено:
Какво обичам? Кой искам да бъда? Какво ме кара да се чувствам жив/а?
Животът — с шума, изискванията и обходите си — често ни отдалечава от простотата на познаването на себе си. Губим вяра в инстинктите си. Заглушаваме гласа, който някога шепнеше: "Ти можеш."
Но този глас никога наистина не изчезва.
Той просто чака — търпеливо — да си спомниш.
Силата, за която си забравил/а че имаш
Доверието в себе си не е за това да имаш всички отговори.
То е за това да имаш смелост да слушаш отново.
Когато се свържем отново с детските си копнежи, започваме да виждаме корените на това кои сме: сурови, честни, нефилтрирани. Това дете все още живее в теб — и то все още знае точно какво кара очите ти да светнат.
Предизвикателството?
Вътрешната ни сила често се крие под пластове от научен страх, съмнения в себе си и външни очаквания.
И колкото повече се опитваме да бъдем "достатъчни" за другите, толкова повече се отдалечаваме от това, което ни кара да се чувстваме истински.
Практика да се върнеш у дома при себе си
Отдели си няколко тихи минути.
Вдишай. Издишай.
След това отвори дневника си и нежно изследвай:
-
1. Какво мечтаех да стана, когато бях малък/а?
(Не това, което казваше на възрастните — а това, което шепнеше на небето.) -
2. Какво ме караше да се чувствам силен/на, свободен/на и пълен/на с живот?
(Текстури, места, движение, песни... позволи на спомените да водят пътя.) -
3. Кога за първи път започнах да се съмнявам в себе си — и защо?
(Проследи го нежно. Без вина. Само разбиране.) -
4. Коя част от това дете все още живее в мен? Какво му трябва днес?
(Може да е нещо малко — като разрешение да си почине или да си играе.) -
5. Какво е едно нещо, което мога да направя тази седмица, за да уважа вътрешната си сила?
(Не за някой друг. Само за теб.)
Запомни това:
Никога не си бил/а изгубен/а — само чакаше да бъдеш намерен/а от собственото си внимание.
Възстановяването на доверието в себе си не е за това да станеш някой нов.
То е за това да си спомниш кой винаги си бил/а.
Нека това бъде сезонът, в който отново се обръщаш към себе си — с грация, с любопитство и с достатъчно вяра, за да направиш следващата стъпка.
Готов/а ли си да започнеш?